Конституцията на Народна република България от 1947 г., известна още като Димитровска конституция, е приета на 4 декември 1947 г. от VI-то Велико народно събрание.
След края на Втората световна война XXVI-то обикновено Народно събрание на 26 юли 1946 г. е приет Закон за допитване до народа за премахване на монархията и провъзгласяване на народна република и свикване на Велико народно събрание (обн. ДВ, 174 от 2.08.1946). Проведеният на 8 септември 1946 г. референдум има положителен резултат и на 4 декември 1946 г. е публикуван проект за нова конституция на Отечественият Фронт. Избрано е VI-то Велико народно събрание, което да обсъди и приеме новата конституция.
Конституцията на Народна република България от 1947 г. определя държавното устройство, обществено-политическите и стопански отношения, основните права и задължения на гражданите на Народна република България за периода 6 декември 1947 – 18 май 1971 г.
- Конституция на Народна Република България, приета от V-то Велико народно събрание, обн., ДВ, бр. 284 от 1947 г., изм., Изв., бр. 89 от 1961 г., ДВ, бр. 97 от 1965 г., изм. и доп., бр. 89 от 1969 г., отм., бр. 39 от 1971 г.
- източник: Народно събрание