След обявяване на независимостта на Княжество България на 22 септември 1908 г. (5 октомври нов стил) и последвалото дипломатическо признаване от страна на другите държави на този акт, с Указ № 214 на княз Фердинанд I от 18 април 1911 г. [обн. ДВ, бр. 93 от 02.05.1911] са насрочени избори за V Велико народно събрание, което да приеме изготвените от XIV-то обикновено Народно събрание изменения в Търновската конституция. Изборите са проведени на 5 юни 1911 г., а V Велико народно събрание заседава в периода от 9 юни до 9 юли 1911 г.
Измененията са свързани с обявената независимост на държавата – държавният глава официално получава титлата "цар на българите", а държавата е определена като "царство". Мандатът на обикновените народни събрания е намален от пет на четири години. Създават се и четири нови министерства. След тези изменения конституцията става широко известна като "Сребърната конституция".