Постановление № 240 от 24 септември 2019 г. за създаване на Национален механизъм за мониторинг на борбата с корупцията и организираната престъпност, съдебната реформа и върховенство на закона и на Съвет за координация и сътрудничество

Постановление № 240 от 24 септември 2019 г. за създаване на Национален механизъм за мониторинг на борбата с корупцията и организираната престъпност, съдебната реформа и върховенство на закона и на Съвет за координация и сътрудничество

Източник: Държавен вестник

 

ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 240
ОТ 24 СЕПТЕМВРИ 2019 Г.

за създаване на Национален механизъм за мониторинг на борбата с корупцията и организираната престъпност, 
съдебната реформа и върховенство на закона и на Съвет за
 координация и сътрудничество

МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ

ПОСТАНОВИ:

Чл. 1. Създава Национален механизъм за мониторинг на борбата с корупцията и организираната престъпност, съдебната реформа и върховенство на закона.

Чл. 2. Националният механизъм за мониторинг има за цел запазване на постигнатия напредък, продължаване на наблюдението на национално ниво и докладване пред обществеността по показателите:

1. върховенство на закона;

2. съдебна реформа;

3. борбата с корупцията по високите етажи на властта и в по-общ план, и

4. борбата с организираната престъпност. 

Чл. 3. (1) Създава Съвет за координация и сътрудничество, наричан „съвета“, за осъществяване на Националния механизъм за мониторинг чрез осигуряване на координация в сферата на изпълнителната власт, сътрудничество и диалог с други държавни органи и с неправителствените организации и чрез цялостното проследяване и единно докладване за постигнатия напредък по изпълнението на мерки и дейности по показателите по чл. 2.

(2) Съветът осъществява дейността си при спазване на принципите за разделение на властите и независимост на съдебната власт, както и на другите конституционно и законово установени принципи и правила.

(3) Съветът не осъществява контрол върху дейността на държавните органи и на членовете си и под никаква форма не може да осъществява намеса в независимостта на съдебната власт. 

(4) Участието в съвета на органите, които са извън изпълнителната власт, е на доброволен принцип и е израз на сътрудничество и диалог между властите.

(5) В дейността на съвета като наблюдатели участват представители на неправителствени организации, наричани „Граждански съвет“.

Чл. 4. (1) Съветът:

1. отчита напредъка и изпълнението на мерки и дейности по показателите по чл. 2 чрез представената информация от компетентните органи;

2. обсъжда конкретни въпроси и затруднения, възникнали при изпълнението на мерките и дейностите по показателите по чл. 2, и координира взаимодействието между отговорните институции;

3. обсъжда предложения за предприемане на последващи действия и мерки по показателите по чл. 2, включително законодателни промени.

(2) Съветът отчита дейността си пред обществеността, като в срок до 7 дни след всяко заседание публикува на интернет страниците на Министерския съвет, Висшия съдебен съвет и на Министерството на правосъдието протоколите с обсъжданията, изразените становища и приетите решения и доклад за напредъка по изпълнението на мерките и дейностите по показателите, а при провеждане на извънредни заседания – протоколите от тях с обсъжданията, изразените становища и приетите решения.

(3) Съветът представя годишен доклад за дейността си пред Министерския съвет и Висшия съдебен съвет. Заместник министър-председателят внася доклада пред Министерския съвет, а представляващият Висшия съдебен съвет внася доклада пред Висшия съдебен съвет. Докладът се оповестява и по реда на ал. 2.

Чл. 5. (1) В изпълнение на своите правомощия съветът приема с решение доклада относно напредъка и изпълнението на мерки и дейности по показателите по чл. 2 на база представената информация от компетентните органи.

(2) Съветът може да приема решения за координиране на взаимодействието между институциите, представени в съвета, и да изразява становище за изпълнение на последващи действия и мерки по показателите по чл. 2.

(3) Съветът може да създава работни групи на основание чл. 22, ал. 2 от Закона за администрацията.

(4) Решенията се вземат с консенсус, а при липса на такъв – с мнозинство повече от половината от състава на съвета. 

Чл. 6. (1) Съветът се състои от двама съпредседатели, заместник-председател и членове. Съпредседатели на съвета са заместник министър-председателят с ресор „правосъдие“ и представляващият Висшия съдебен съвет. Заместник-председател е министърът на правосъдието, който в отсъствие на заместник министър-председателя с ресор „правосъдие“ изпълнява неговите функции.

(2) Членове на съвета са:

1. председателят на Върховния касационен съд;

2. председателят на Върховния административен съд;

3. главният прокурор на Република България;

4. главният инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет;

5. председателят на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество;

6. министърът на вътрешните работи;

7. министърът на финансите.

(3) Член на съвета, както и представляващият Висшия съдебен съвет и министърът на правосъдието могат да бъдат замествани от оправомощен от тях представител на съответната институция. 

(4) Съпредседателите на съвета:

1. представляват заедно съвета;

2. ръководят заседанията на съвета, определят дневния ред и насрочват извънредни заседания на съвета;

3. съвместно с министъра на правосъдието организират и координират изпълнението на решенията на съвета.

(5) За всяко заседание на съвета чрез секретариата се отправя покана за участие до председателя на Комисията по правни въпроси към Народното събрание и до председателите на парламентарните групи. Председателите на парламентарните групи могат да посочат по един представител – народен представител или експерт.

Чл. 7. (1) Членовете на Гражданския съвет осъществяват гражданско наблюдение върху постигнатия напредък и изпълнението на мерките и дейностите по посочените показатели, като дават становища и правят предложения пред съвета за повишаване на ефективността.

(2) Членовете на Гражданския съвет могат да присъстват на заседанията на съвета. Членовете на Гражданския съвет могат да взаимодействат с други неправителствени организации и с обществеността и да представят техни становища по показателите по чл. 2.

(3) Членовете на Гражданския съвет получават материалите, предназначени за заседанието, не по-късно от срока, предвиден за членовете на съвета.

(4) Членове на Гражданския съвет са представители на юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, които най-малко 5 години са работили активно и имат доказан опит в областта на превенцията и противодействието на корупцията или съдебната реформа, и представители на организациите на работодателите, признати на национално равнище.

(5) Гражданският съвет включва до 8 членове. Петима от членовете са представители от професионалните организации на съдиите, прокурорите и следователите, един представител на организация с опит в областта на превенцията и противодействието на корупцията, един представител на организация с опит в съдебната реформа и един представител на организациите на работодателите, признати на национално равнище.

(6) Участието в Гражданския съвет е на ротационен принцип.

(7) Ротацията на членовете на Гражданския съвет с изключение на членовете, които са представители на професионалните организации на съдиите, прокурорите и следователите, се извършва на една година, като при нея се заместват представителите на организацията с опит в областта на превенцията и противодействието на корупцията, на организацията с опит в съдебната реформа и на организацията на работодателите, признати на национално равнище, освен когато няма подадени нови заявления за участие.

(8) Два месеца преди изтичането на едногодишния срок на интернет страницата на Министерството на правосъдието се отправя покана за участие на нови членове в Гражданския съвет, като в нея се посочва и срок за подаване на документи за участие, който не може да бъде по-кратък от 14 дни. 

(9) Ротацията се провежда, в случай че заявленията за участие са подадени от кандидати, които отговарят на критериите по ал. 4 и към момента на подаването на заявленията за участие не са членове на Гражданския съвет.

(10) За участие в ротацията се подава съответен формуляр, утвърден от съпредседателите на съвета. Документите за участие се подават до секретариата на съвета.

(11) Комисия в състав трима членове, определени от министъра на правосъдието, в двуседмичен срок от изтичането на срока за подаване на документите извършва проверка за съответствие с условията по ал. 4. Протоколът от заседанието на комисията се обявява на интернет страницата на Министерството на правосъдието. Протоколът задължително съдържа и резултатите от проверката, датата, мястото и часа на провеждането на жребия, в случай че такъв следва да се проведе. На допуснатите до участие се изпращат и индивидуални съобщения.

(12) В случай че подадените заявления са повече от предвидения в ал. 5 брой членове и отговарят на условията по ал. 4, се провежда жребий. Жребият се провежда от комисията, като могат да присъстват членове на Гражданския съвет, както и допуснатите до участие. 

(13) Поименният състав на Гражданския съвет се определя със заповед на съпредседателите на съвета.

Чл. 8. (1) Министърът на правосъдието определя секретар на съвета, който организира и обезпечава провеждането на заседанията.

(2) Съветът се подпомага организационно-технически от дирекция „Стратегическо развитие и програми“ на Министерството на правосъдието, която изпълнява функциите на секретариат.

Чл. 9. (1) Органите, на които Конституцията и/или друг нормативен акт възлага изпълнението на политики, мерки или дейности по показателите по чл. 2, предоставят необходимата информация за осъществяване на националния механизъм за мониторинг при спазване на изискванията за нормативно защитените тайни, както и предложения за нови дейности и мерки, в случай че имат такива.

(2) Информацията се предоставя при възможност с аналитична част.

Чл. 10. (1) В съответствие с конституционно и законово установените им правомощия държавните органи предоставят информация относно дейности и мерките, които изпълняват по съответния показател:

1. Висшият съдебен съвет чрез пленума или съответната колегия – за реформата на съдебната система;

2. Инспекторатът към Висшия съдебен съвет – за дейността си и изпълняваните мерки за подобряване на практическото си функциониране;

3. Министерството на правосъдието – за предприетите законодателни инициативи в сферата на съдебната реформа и на борбата с организираната престъпност и корупцията, както и за регулярното изготвяне на докладите, отчитащи изпълнението на Актуализирана стратегия за продължаване на реформата в съдебната система, тяхното обсъждане и приемане от съвета по прилагане на Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система и публикуването им на интернет страницата на съвета;

4. Прокуратурата на Република България – за противодействие на корупцията и организираната престъпност при спазване на разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс;

5. Върховният касационен съд – обобщена информация за постановените присъди, а Министерството на правосъдието – за изпълнението на наказанията, по делата за корупция и организираната престъпност;

6. Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество – за превенцията и противодействието на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество в полза на държавата;

7. Министерството на финансите – за изпълняваните мерки по превенция в Националната агенция за приходите и Агенция „Митници“ и за изпълнението на действията и мерките, свързани с превенция на корупцията, от Плана за действие и мерките, насочени към подобряване на системата за обществени поръчки в Република България; 

8. Министерството на вътрешните работи – за противодействието на организираната престъпност и за изпълняваните мерки по превенция на корупцията в министерството;

9. Националният съвет по антикорупционни политики – за изпълняваните политики и мерки по превенция и противодействие на корупцията по ниските етажи на властта и за изпълнението на мерки от стратегията за превенция и противодействие на корупцията; 

10. Главният инспекторат към Министерския съвет – за превенцията и противодействие на корупцията по ниските етажи на властта и за резултатите от реформата за укрепване на вътрешните инспекторати в държавната администрация;

11. Националният институт по правосъдието – за провежданите обучения за превенция и противодействие на корупцията и за противодействието на организираната престъпност.

(2) Публичното отчитане на напредъка по изпълнението на Националната стратегия за превенция и противодействие на корупцията се осъществява от Националния съвет по антикорупционни политики, а на Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система – от съвета по прилагане на Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система. 

(3) За целите на осъществяване на националния механизъм за мониторинг и представяне пред обществеността на едно място на информация по всички показатели на съвета се предоставя обобщена информация за напредъка по изпълнението на Националната стратегия за превенция и противодействие на корупцията и по Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система.

Чл. 11. (1) Съветът провежда редовни заседания на всеки три месеца в първия понеделник на съответния месец от 14,00 ч. в сградата на Министерския съвет. В случай че първият понеделник на съответния месец е неработен ден, заседанието се провежда в следващия работен понеделник. 

(2) Извънредни заседания се провеждат по инициатива на съпредседателите, по искане на 1/3 от състава на съвета или по инициатива на 1/3 от членовете на Гражданския съвет.

(3) При свикване на извънредно заседание задължително се посочват въпросите, които ще се обсъждат, и членовете на съвета, които ще докладват по тях. Заседанието се насрочва в срок до 14 дни. Членовете на съвета и на Гражданския съвет се уведомяват за датата, часа и дневния ред на заседанието не по-късно от 5 дни преди провеждането му. 

(4) Съветът провежда заседание, ако присъства повече от половината от състава му.

Чл. 12. (1) Когато естеството на обсъжданите въпроси във връзка с напредъка и изпълнението на мерки и дейности по показателите по чл. 2 налага това, на заседанията могат да бъдат канени според тяхната компетентност и представители на други институции. За осигуряване на работата на съвета може да бъдат искани информация и становища от други компетентни органи, институции и организации.

(2) Когато някой от състава на съвета е поискал обсъждане на въпроси, които изискват промени в законодателството или приемане на решение на Народното събрание, искането се прави не по-късно от 14 дни преди заседанието чрез съпредседателите на съвета.

Чл. 13. (1) Информацията и материалите за редовните заседания се изпращат от съответната институция съобразно компетентността ù до секретариата на съвета в 30-дневен срок преди заседанието. 

(2) Секретариатът обобщава информацията и материалите за редовните заседания и ги изпраща на участниците в съвета не по-късно от 14 дни преди датата на заседанието, а за извънредните заседания – след постъпването им в секретариата, но не по-късно от два дни преди заседанието.

Чл. 14. (1) За всяко заседание на съвета се съставя протокол, в който се отразяват докладваните въпроси, обсъжданията, изразените становища и приетите решения.

(2) Протоколът се подписва от съпредседателя на съвета, ръководил заседанието, и от секретаря. Когато съпредседателите са ръководили заседанието съвместно, протоколът се подписва от всеки от тях.

Чл. 15. Секретариатът на съвета:

1. осъществява оперативното взаимодействие на съвета с други държавни органи и организации;

2. обобщава получената информация и изготвя проект на докладите;

3. изготвя протоколите от заседанията на съвета;

4. изпраща докладите и протоколите за публикуване на електронните страници на институциите;

5. изпраща всички протоколи, доклади и други материали до институциите, ръководени или представлявани от членовете на съвета, както и материалите за заседанието на членовете на Гражданския съвет;

6. при необходимост от представяне на информация на Европейската комисия осъществява техническата координация между институциите и обобщаването на информацията.

Преходни и заключителни разпоредби

§ 1. Постановлението се приема на основание чл. 22а, ал. 1 от Закона за администрацията и чл. 7а от Закона за нормативните актове.

§ 2. За неуредени въпроси се прилага Правилникът за организацията и дейността на съвет по чл. 21, ал. 1 от Закона за администрацията, приет с Постановление № 117 на Министерския съвет от 2012 г. (обн., ДВ, бр. 47 от 2012 г.; доп., бр. 36 от 2014 г.).

§ 3. В 10-дневен срок от влизането в сила на постановлението всеки ръководител на министерство или институция, включен в състава на съвета, определя лица или структура, които осъществяват техническата координация със секретариата. 

§ 4. В едномесечен срок от влизане в сила на постановлението Министерството на правосъдието обявява процедура за попълване на състава на Гражданския съвет.

§ 5. Постановлението влиза в сила с влизането в сила на отмяната на Решението на Европейската комисия от 13 декември 2006 г. за създаване на механизъм за сътрудничество и проверка за напредъка на България в постигането на специфични цели в областите на съдебна реформа и борбата срещу корупцията и организираната престъпност (обн., ОВ, L 354/58 от 14 декември 2006 г.).

За министър-председател: Томислав Дончев

За главен секретар на Министерския съвет: Красимир Божанов